|
Какво е марихуана?
Марихуана се наричат изсушените (и понякога обработени) женски съцветия на растението коноп Cannabis Sativa, когато са предназначени за употреба от човека с оглед на психоактивното им въздействие. Съцветията се състоят от женските цветове (с или без семена), техните околоцветници и прилежащите листа. Тези части на конопеното растение са по-гъсто или по-рядко покрити с жлезисти власинки (трихоми), които отделят капчици смола, състояща се от различни канабиноиди, етерични масла и други вещества.Марихуаната обикновено е зелена на цвят, но може да бъде оцветена в различни оттенъци на сиво, кафяво или лилаво в зависимост от сорта, условията на отглеждане, начините на приготвяне и съхранение. Има специфичен мирис, който се определя от съдържанието на етерични масла и може да се опише най-общо като наподобяващ мента, лимонова кора, борова смола и сено.
Как се употребява тревата?
Най-често чрез пушене, но може да се консумира сурова (но в този случай може да дразни стомаха) или да влиза в състава на различни напитки и ястия, например манагуа, сладки, торта или кекс. Пушенето обикновено става под формата на самоделно свити цигари или в различни приспособления - лули, бонгове, наргилета.
Защо се употребява трева?
Марихуаната най-често се ползва заради специфичните й ефекти върху психиката, но все повече нараства медицинската й приложимост сред болни от глаукома, множествена склероза, СПИН, рак и др.
Обикновеният потребител най-често заявява, че ползва тревата като средство против стреса или просто за удоволствие.
Какво съдържа марихуаната?
Химичните вещества, отговорни за действието на марихуаната върху психиката, се наричат канабиноиди. От тях най-важен е делта-9-тетрахидроканабинолът (THC), чието съдържание варира от 0 до 20% в зависимост от сорта коноп, приложените методи за обработка и условията на съхранение, но най често е в интервала 1-10%. Сред другите канабиноиди съществен ефект имат канабидиолът (CBD) и канабинолът (CBN). С времето съдържанието на канабиноиди в марихуаната намалява, като процесът се ускорява под действието на светлина, повишена влажност и/или висока температура. Сортовете коноп, в които съдържанеито на канабиноиди е под една гранична стойност (обикновено около 0,2%) се оценяват като индустриални и следователно неподходящи за добив на марихуана.
Как действа марихуаната върху психиката?
Марихуаната усилва текущото настроение, предизвиква лека еуфория и забележимо изостряне на всички сетива, променя себеоценката и усещанията за пространство и време. При високи дози е възможно да се наблюдават слаби халюцинации, предимно при хора, които имат опит с употребата на халюциногени. Според употребяващите, тревата има успокояващо действие и им помага да се справят със стреса; подобрява възприемането на музика и други изкуства.
Марихуаната има значително негативно влияние върху краткосрочната памет, но не и върху дългосрочната такава или върху способността за самоконтрол. Употребяващите твърдят, че тревата засилва въображението им и творческите способности, желанието за общуване, способността да откриват нови аспекти у познати неща, вниманието към детайлите и възможностите за намиране на асоциации и взаимовръзки; но същевременно пречи на концентрацията, боравенето с числа, ученето, точното чувство за време и фината координация на движенията. Засилването на сетивните усещания се възприема като особено приятно при сексуално общуване.
Как действа марихуаната върху тялото?
Употребата на марихуана води до намаляване отделянето на слюнка, понижаване на вътреочното налягане (което се проявява като зачервяване на очите), и понижава на нивото на кръвната захар. Последното, съчетано с засиленото вкусово усещане, води до засилване на апетита, което при редовна употреба може да доведе до натрупване на наднормено тегло, с всички произтичащи от това състояние последствия. Същевременно марихуаната действа и като антиеметик (средство против повръщане), спазмолитик (против спазми) и отпуска напрегнатите и схванати мускули (напр. при "мускулна треска"). Големите дози марихуана леко подтискат имунната система, но няма статистически данни това да води до повишена податливост на заболявания. Марихуаната обикновено понижава кръвното налягане и разширява кръвоностните съдове, което в ниски дози облекчава някои случаи на главоболие, но във високи може да го предизвика; освен това марихуаната има противовъзпалително и слабо изразено аналгетично (обезболяващо) действие. Тези свойства определят и основните медицински приложения на марихуаната.
В какви дози действа марихуаната?
Марихуаната обикновено са употребява в компания, като няколко човека пушат последователно от една и съща цигара. Това позволява на по-опитните потребители да избегнат предозиране. В страните, където употребата и притежанието на трева са забранени, е прието цигарата да се предава по-бързо, а пушещите си дръпват по веднъж, но силно и да задържат дима възможно най-дълго; и обратното - в страните, в които това действие не представлява нарушение на закона, цигарата се предава по-бавно, като пушачите си дръпват по няколко пъти, но по-слабо и задържат дима в дробовете си за по-късо време. Дозите THC, които се приемат при пушене са около 2-5 mg, а типичната продължителност на действие е от порядъка на няколко часа; при поглъщане тези стойности са около 2 пъти по-високи.
Има ли случаи на свърдоза или смърт от марихуана?
Марихуаната изглежда е най-безопасният психоактивен препарат, известен на човечеството, защото няма установена смъртоносна доза за човека, както и не са известни случаи на смърт или заболявания като пряк резултат от употребата.
Въпреки това употребяващите марихуана са изложени на по-висок риск от наранявания и травми в резултат на нефатални инциденти в бита и при шофиране. Затова не се препоръчва да се управлява автомобил или работи с опасни машини след употреба на марихуана.
Няма стриктна еквивалентност между пушекът от марихуана и този от тютюн, така че няма и основание да се правят сравнения между вредните им ефекти върху човешкия организъм. Може да се посочи само, че марихуаната се употребява в много по-ниски дози от тютюна, че по-често се употребява в наргиле, което намалява с около 50% канцерогенните вещества в пушека, както и че няма данни пушенето на марихуана да предизвиква емфизема. Естествено вредните ефекти от пушенето не се наблюдават при поглъщане на препарата.
Какви са страничните ефекти от употребата на марихуана?
В някои случаи употребата на марихуана води до състояние на параноя, проявяваща се като налудност за преследване. При неопитните потребители могат да се наблюдава тревожност, евентуално прерастваща в пристъп на паническо разстройство, съпроводено от психосоматични явления като сърцебиене, задушаване, гадене, повръщане и колапс. Има данни, че тези явления са резултат по-скоро на страха от наказание, съществуващ в страните, където употребата на марихуана се преследва от закона.
У хора с проблеми в сърдечно-съдовата система марихуаната може да предизвика аритмия и повишаване или понижаване на кръвното налягане. При мъжете се наблюдава временно понижение на нивото на полови хормони и броя на сперматозоидите, но няма данни това да създава проблеми за оплодителните способности.
Има ли пристрастяване към марихуаната?
Да, естествено, има. Също както има пристрастяване към кафето, хазарта, интернет, гледането на телевизия, но в несравнимо по-слаба степен от това към цигарите например. Преди време беше широко разпространена шегата, че водата е най-силната дрога, защото от първата употреба предизвиква пристрастяване доживот. Въпроса не е дали има или няма пристрастяване, а какви са здравните и социалните вреди от употребата, които при марихуаната и водата са малки в сравнение с употребата на други вещества и продукти; например болестното влечение към употреба на последен модел мерцедес, къща в световноизвестен курорт и т.н. носи доста повече вреди за обществото като цяло, но никой не се и сеща да обвинява за това производителите на автомобили или търговците на недвижими имоти.
КАНАБИС
Под това название са известни всички наркотични продукти, които се получават от конопа - марихуана, ганджа, хашиш, хашишово масло. Цветовете на женските конопени растения, независимо дали се наричат "индийски коноп" или не, отделят специфично миришеща смола, която съдържа десетки вещества със сходна химична структура, наречени канабиноиди. Основните психоактивни ефекти на канабиса се дължат на един от тях, известен като тетрахидроканабинол или съкратено ТНС. Индустриалните сортове коноп, както и дивите му разновидности, съдържат малко активно вещество. Наркотичните продукти се получават от сортове с високо съдържание на смола, които са резултат от хилядолетна селекция. Различните сортове, освен ТНС, съдържат и други важни канабиноиди, които внасят своя нюанс в психоактивните свойства на канабиса. Независимо от това, силата на дрогата се оценява според количеството ТНС. Марихуаната съдържа обикновено около 1 до няколко % ТНС; ганджата до 10%; хашишът до 40%, а маслото до 60% ТНС.
У нас най-често се пушат цигари (joint) от марихуана и ганджа, по-рядко се пуши хашиш, а маслото почти не се среща. Много по-рядко канабисовите продукти се приемат през устата. Тъй като различните продукти съдържат различно количество ТНС, е много трудно да се посочи точна доза, но потребителите получават желаните ефекти поемайки приблизително 10 мг ТНС. Продължителността на ефекта при пушене е около 2 до 4 часа. При приемане през устата ефектът настъпва след около 2 часа и продължава 6 - 8 часа.
Ефектите на при пушене на канабис започват с период на така нареченото щастливо безпокойство, което продължава около 15 минути. След това се развиват неговите типични ефекти - лека еуфория, замайване, безпричинен смях, бягащи мисли и невъзможност за концентриране върху конкретен предмет, изостряна на сетивните възприятия (зрение, слух, апетит), удължаване на чувството за време. По-късно се появява сънливост, която може да премине в сън без сънища. При големи дози могат да се появят халюцинации при затворени очи.
Свръхдози вследствие на употребата на канабис са невъзможни, тъй като той е много слабо токсичен. Канабисът повишава пулса и в по-малка степен кръвното налягане. Той понижава вътреочното налягане, което се проявява като зачервяване на очите. Слабо понижава синтеза на мъжки полови хормони и активността на имунната система. Канабисовият дим съдържа приблизително толкова вредни вещества, колкото дима на силен тютюн, който се пуши без филтър. Несъмнено е, че канабисът съвсем не е безвреден, но като цяло "при съществуващия начин на употреба, канабисът създава значително по-малки проблеми за здравето от алкохола и тютюна" - се твърди в заключенията на авторитетния доклад на Световната Здравна Организация за канабиса.
Проблемите, които може да предизвика употребата на канабис, са почти изцяло от психологическо естество. При някои хора, още в първите минути след пушенето, може да се развие параноичен страх и даже паническо разстройство (рязко забързан пулс, чувство на задушаване, гадене и повръщане). Това се случва на начинаещи потребители, които изпитват несъзнателен страх от настъпването на необичайните за тях ефекти на канабиса. Паническите разстройства са практически непознати при опитни пушачи. Употребата на канабис не води до агресивно поведение.
Канабисът блокира кратковременната памет, което води до невъзможност за усвояване на нова информация. По тази причина канабисът е изключително неподходящ за тези, които имат да учат, както и за всички, които трябва ефективно да използват мозъка си. Изследванията показват, че канабисът, подобно на алкохола, влияе негативно на способността за управление на кола; особено опасна в това отношение е комбинацията от канабис и алкохол. При хора, които използват канабис рядко, отрицателните ефекти върху мисловните процеси обикновено изчезват до сутринта, но при честа употреба на големи количества канабис (3 до 5 цигари на ден), мозъкът възстановява своите функции едва след 2-3 дена въздържание.
За разлика от много други наркотици, към канабиса не се развива толерантност, т. е. няма необходимост от повишаване на дозата, даже при системна употреба на умерени количества. Канабисовият абстинентен синдром, ако въобще може да се говори за такъв, е наблюдаван само в лабораторни условия след продължителна употреба на нереално високи дози (10 цигари дневно). Доколкото става дума за средностатискическия потребител, канабисът може да предизвика слаба психическа зависимост и употребата му да се превърне във вреден навик. Смята се, че около 4% от потребителите имат някаква форма на зависимост. Спирането или намаляването на употребата в случаите на канабисова зависимост не изисква лекарска помощ.
Твърдението, че канабисът е “входна врата” към твърдите дроги, е необосновано. Всички изследвания, проведени през последните 60 години показват, че причинно-следствената връзка между едното и другото е твърде съмнителна. Повечето потребители на канабис нямат желание да стават наркомани и не използват други по-силни забранени наркотици. Малцината, които преминават от канабис на хероин, го правят поради липса на информация, защото са твърде глупави или просто не са в ред.
|